„Реквием“ от Моцарт в Аулата на Софийския Университет
На 18 май тази година се състоя тържествен концерт в Аулата на Софийския Университет „Св.Климент Охридски“ по случай 125-я юбилей от основаването му. Станахме свидетели на рядък факт от нашата културна действителност- на мястото на обичайния при такива случаи сборен концерт, включващ различни изпълнители на музика от повече жанрове, се изпълни едно от най-гениалните произведения в световната музикална литература - Реквием от В.А. Моцарт.
Както каза в своите кратки встъпителни думи идейният вдъхновител на събитието и диригент на хора и оркестъра Боряна Найденова: „Без съществуването на Св. Климент Охридски е трудно да си представим развитието на българската култура, както и без Моцарт и неговата гениална музика - световното културно наследство“.
Да се даде живот на толкова сериозна и отговорна идея е нелека задача в днешно време, особено във финансово и организационно отношение. Прави чест на Боряна Найденова, че въпреки неимоверните за нашите условия трудности по намиране на спонсори, качествени инструменталисти и певци, успя да осъществи това начинание на завидно ниво. Концертът бе посетен от многобройна публика, която искрено аплодира участниците за вдъхновеното им музициране.
Трудно биха се намерили думи, които да кажат нещо повече за последното, за съжаление недовършено от Моцарт произведение, което представлява най-чистия вид заупокойна меса, създадена от триста години насам. Тоналността ре минор, в която е написана творбата не е случайна. Ре минорната фантазия за пиано и клавирния концерт KV 466 са изградени в същата хармонична база и носят огромен заряд от скръбни емоции, които композиторът излива с гениална и непозната за друг простота. Разбира се, мащабът на Реквиема е друг, обстоятелствата около неговото създаване -различни, така че споменатите по-горе творби подготвят редкия за Моцарт минорен отенък, който обаче изглежда напълно логичен в контекста на заупокойната меса. Редуване на различни по усещане и интимно послание части, различната драматургична линия във всяка една от тях, фактурно богатство и мащабно развитие в полифонично изградените епизоди, в които диалогът между оркестър и хор създава невероятно балансирана вътрешна красота. Това са само малка част от безспорните достойнства на тази надживяла времето си творба.
Всеки диригент, който пристъпва към това знаково не само за Моцарт, но и за жанра и епохата произведение, трябва да притежава значителни познания не само в областта на музиката, но и по отношение на католическата религиозна мисъл, философията и функцията на реквиема като неотделима част от живота на обществото през 17-18 век.
В това отношение, Боряна Найденова има отлична подготовка, съчетана с чисто практични диригентски умения. Гъвкавата й техника, следваща характера на музикалното развитие, балансирането на всички участващи в месата инструментални и вокални групи, тяхното логично разпределение съобразно фактурната плътност и значимост бяха безспорни и съдействаха за получаването на една стройна и разнообразна звукова картина. Едни по-сдържани темпа, особено на бързите части, по мое мнение биха допринесли повече за съдържателното осмисляне както на полифоничните дялове, така и на важни за внушението мелодични линии.
Едно от достойнствата на този концерт беше изборът на солисти. Добрият ансамбъл между изчистения откъм вибрато сопранов глас на Десислава Бонева, плътният и наситен с обертонове мецосопранов тембър на Галя Павлова, яркият и точен в интонационно отношение тенор Ивайло Донков и стабилната басова основа на Калоян Христов създадоха убедителни солистични части, където за предпочитание е по-камерния и пестелив звук.
Камерният хор “In Sacris”, основан през 2000г. и лично дело на Боряна Найденова, заедно с опитните музиканти от сборния оркестър бяха другото попадение на това събитие, без високото ниво на които не би било възможно осъществяването на единна интерпретационна линия.
Остава да си пожелаем повече срещи с млади музиканти, като тези които чухме. За всеки един от тях, докосването до гениалните страници на Реквием-а остава празник за цял живот, който издига музикантската им зрялост на все по-високо ниво и ги учи на по-задълбочено и професионално отношение към интерпретираните творби.